И гледай да си купиш апарат дотогава, за да щракнем по-хубава снимка!
Намерих дори номера на Бай Гошо и е въпрос на просто едно позвъняване за да се уредят нещата. Само, като си помисля за това място и двамата, заедно... и усещам, че се усмихвам, неволно! :) Прави ме щастлив.
И да, лятото се видях с една от студентките в НАТФИЗ, случайно в София, в Борисовата... едвам я познах. Кученцето, което беше довела със себе си на тази хижа, беше станало огромен пес. И тя такава усмихната и малко изненадана - "Ъ, познаваме ли се...?" И в момента, в който споменах Златица и тя направо грейна...
Та, хубави спомени.
Доставя огромно удовлетворение да помогнеш на някого.
Ето и целият албум, защото ми се иска да видиш -
http://wihar.multiply.com/photos/album/1/1
Гушкам те!
0 comments:
Публикуване на коментар