Хайде без мартеници, а?

Национален празник!
Awesome. Like someone cares, here :)
Относно червено-белите гривнички...
е... може и да получа една, стига Ивайло да не си изциганчоса... (баси яката дума)
И без това нося само пръстени(изключая синята връзка, която е на колко... 3 години вече?... и малкото ключе на нея) може да ми дойде добре, малко разнообразие в накитите.
Искам таратор! Хем го намеквам, хем го твърдя! (баси якото) Днешният ден е най-подходящият за отдаване на носталгията. Не че съм големият родолюбец. Влечат ме по-скоро материални неща, както и няколко личности. Нищо повече.

Ето нещо типично полу-псевдо, полу-непсевдо патриотично парче, много подходящо за случая -






Пътува ми се. Със слушалките в ушите, със раницата на гръб, късите панталони и гуменките... и тениската с надпис "Normal ist das nicht!"... Обичам я! :D Много дескриптивно подхождам, май... anyway, хванахте ми идеята. И трябва да е жега! Лято! Невентилирани автобуси, прахоляк, горещи обеди и топлодъждовни следобеди. Мирис на горещ асфалт току-що охладен от дъжда... бутилка стоплила се разгазирана бира в раницата... кутия синьо виктори... и просто посока. На някъде. Където и да е. Просто не се чувствам добре в кожата си, стоейки на едно място за толкова дълго време... Колко мина вече... ? почти 6 месеца, с кратка екскурзия до БГ, която отделих на нещо което обичам. Не беше момента, сезона и мястото за да се почувствам така, както го описвам.... И всичките гари.... свидетели на толкова бързащи души... бързащи всеки по своя път. Гарите... яки местенца... прашният, железен, напечен от жегата влак... Осъзнавам че обожавам да пътувам. Но сам, е малко тягостно. Особено ако те чакат 6-7 часа нощем във влака. Има ли слънце, бира и сродна душа, всичко е наред!

Ето едно приятно парче, във тоя контекст -