Because you loved it...

And you were real.


But... let the rest of the day make up for the past few nasty nights. xx

I'm going to the waterfall, precious. I wish you were here...

The hand that slipped away.

Be the next wanderer,
I couldn't care less.
Don't blame me for your hatred.
I'm tired of being a constant guest.
Get your crosshair off my head,
or just make a move and fuckin' shoot me dead.
It's a pity that you had your chances
to take me down between them kissy glances.
You didn't pull the trigger,
something stopped you, something bigger.
And kisses being so little,
stirred your mind up, made you brittle...

Anyway....
I hope you've found another guest
to sort your silly, bitter mess.
I guess it's time for you to learn.
Something new,
something new and flashy,
Something that will burn.
Don't point your pretty fingers at me, girl...
It's time for you to make a fuckin' turn.

What I've lost, I lost it.
Regret is a bitch, and it doesn't really pay.
What you've lost, you'll never know.
You've lost it in a day.
And someday you'll wonder, what we had, and why did we let it disappear...
Well... it did. Just as easy as your last night's pretty lipstick smear...
You'll wonder, even if you're stronger,
why we never kept it longer,
why we forced ourselves to stoop so low,
why we shined but never truly glow...
And believe me, you could always bet,
It will be all in here,
still warm and beating,
still slightly to the left.

M.

Another day cycle.

Calm silent morning.
Birdie morning.

tumblr-ish

Like almost every single one recently.
Gratz.

{}

Freelancer's day.

Job done. Feeling, stiff, hot and numb. And sweaty. I need a shower and some sleep, to be honest.
250lv. secured. Wasn't really hard, wasn't the easiest thing either. Accuracy kills the joy. Maybe if I turn it into a habit, it would be easier.
Anyway, rather happy. Only if it wasn't as hot as it is...
Fuckin' sizzling... :/
Anyway, wayyyyyyy better than the motherfuckin' kingdom. At least here is not as boring as it is there...

About last night... there are some awesome people. Or some really tricky liars. I can never know. Time will tell.

Not much left to say about the past day. Fingers crossed, 99euro sounds like a lucky number. And the apartment looks awesome. Tiniest romantic attic ever. I hope the view is awesome too.

Fingers crossed.

Cross your hearts too, plox.

...

back to the roots, I guess?

Обратно пред белия лист. След толкова време. Интерфейсът е по-приятен, лятото е по-горещо, блогът е по-прашасал и въздухът е по-застоял. Цигарите са по-скъпи, но пък и по-гадни.
Найс.

Какво се случва?
Нииииищо особено по-различно от преди. Някои хора се ожениха, някои деца си народиха или ги чакат всеки момент, някои завършиха, някои не, някои пътуват, някои плават. Някои починаха, някои оцеляха. Някои се издигнаха, някои пропаднаха. Найс, найс.



Какво искам да се случва?
Много неща.
Колко от тях се случват... смешно малко.

Как върви животът ми?
По същата крива права по която вървеше и преди.
Дяволът още липсва, Му никак.
Какво стана през цялото това време дъ фак... НИЩО. Някакси не ми е голямо въодушевление фактът че остана 1 година университет. So fuckin what? :)

Скучно.

Или по-скоро еднообразно.

Ох, как ми харесва този бял лист.
Мога да си мажа на него, да не го пестя, да го abuse-вам както си пожелая. Безкраен бял лист? Мечтата на писателя :)
Ениуей, за кво говоря...
...just killing time, watching the grass grow...

Хем ми е приятно, хем не ми е.
Нещата се променят. Хора идват в живота ти и си отиват. Жалкото е, че някои си отиват без да са идвали. (щото си дошъл след тях, един вид, ама става прекалено заплетено, за късно-следобедното ми усилие да обяснявам, така че, който схванал, схванал)
И не, няма да го обяснявам наново, като ми се обяснява повече. Сиренето... нали, знаете с кво е.

Ха ха.

Та... каква е следващата дивотия, която може да плясна в любимия си забравен блог?

Ъм, да. Скоро софиянец, отново. За добро или лошо. Златица, no matter how much I like going back to the roots, I don't miss you that much anymore, baby. Така че можеш да си останеш селото в което си се превърнала. Who the hell cares, anyway...

И да бе, да кажа - в БГ съм си. who the hell cares about that either... :D

И кво се оказа, че се прибирам по ред причини, които една по една отпадат... (не че имаше начин да остана, но както и да е)

Защоооооо? - питам аз... Защо се случват редовните глупости, които се случваха и преди.

То тва е малко, като да попитам "защо светът е гаден"... (гаден е, ако не сте го осъзнали, ама ако щете вярвайте)

Щото съм бъг в системата май... нещо не съм в ред, обществено нередовен, с грешно разбиране за света? fuck knows.

Абе бях въодушевен да пиша като подхванах тоя пост, ама нещо ми отъпя сякаш. Щото в последно време само на една тема ми се стичат мислите. А мразя да говоря за това. Съвсем тип "oh, look at the poor me" излиза, а т'ва не ме кефи никак.

Кво остана планирано... бънджи, хижа? Може би и други забавления. Има и задължения, но те не вълнуват тоя блог, на тоя етап. Предпочитам да си ги запазя за моята глава, колкото и да ми е кеф да хвърлям мисли тук...
Междудругото... като споменах блога...
Честно казано не знам накъде отива и какво ще излезе от него. Продължавам абсолютно рандъм излиянията. Не, че много се чете, но ми доставя някакво удовлетворение, да изсипя няколко хиляди буквички, от време на време.

Дадох линк за тук на една личност, която я прочела тия редове в момента, я не.
Ако ги четеш, поздравления. Ако ли не, все тая.
Тук мисловният поток тече без спирки, без филтри, и независимо дали писан с часове или за 2-3 минутки, той се чете с равна скорост. (колкото ви е равна докато четете де, де да ви знам)
Тук съм сам, тук не ме притеснява никой, тук не знам кой чете и с какво изражение на лицето си го прави, така че се чувствам леко и спокойно.
Сега пък ми стана готино.
Да не повярва човек.
Е, да.

Дани, прекаляваш на моменти... :)

Мишок, липсва ми това което беше преди години.

Бари, благодаря ти. За всичко. Не съм вярвал че може да се окажеш такъв прекрасен човек.

Касисче, липсваш ми. (сякаш не го знаеш, ама айде) Вече и аз не зная с какво те нараних и кое точно прецака нещата. За мен... нищо не е станало. За мен, всичко е отминало, за мен нямам причина да не те убия от прегръдки и целувки в първият момент, в който те видя. Само че...

(че, да, точно "че", дето винаги прецаква нещата)

Само че ЗА ТЕБ нещата не са толкова лесни. Явно.
Не искам да знам. Прости ми.
Прости ми, че унищожих нужната дистанция между нас!
Прости ми, че не бях достатъчно мъж!
Прости ми, че не бях достатъчно интересен и истински!
Прости ми, че не се усмихвах достатъчно!
Прости ми, че не успях да се отърва от недоверието и ревността си овреме!
Прости ми, че пиша тези неща!
Прости ми, че се влюбих!
Прости ми, че плаках!
Прости ми, че те обичам!

Отново емоции, отново пеперуди. Макар че, то не е само до пеперудите.
Тин, за едно нещо искам да ти благодаря... успя да отключиш нещо вътре в мен, да запалиш искрицата. Защото с тази искрица, човек повдига поглед към залеза или изгрева и се сеща за някого. И една тъжна но топла усмивка се разлива по устните му. И ако те няма до мен, то винаги ще те има в мислите ми. Докато пия кафето и пуша сутрешната си първа цигара, гледайки изгрева. От доста време си, всеки път там, с мен.
И казах същото преди години на един много любим мой човек, който сега го няма. И сега ще се изцитирам -

"Знай, че там нейде, на майната си има някой, който мисли постоянно за теб. Докато лежи в леглото си, докато се разхожда по улицата, докато гледа залеза... Постоянно. Не си сама. Не си забравена. Не и от мен."

И отново изписах един тон неща, които се говорят лично, по принцип, но не ми дреме. Тук не трия нищо. Който не му харесва, е свободен да натисне хикса горе вдясно на момента. Или пък да ми напише коментар, ако има да каже нещо. Добре са дошли всички.
И чао засега май.
Нямам какво повече да кажа, освен че ще си запаля една цигара, в името на определени прекрасни изминали моменти.

Времето лети, аз пълзя.

Фак.