Его. part.1

Е, дойде време за поредната публикация. Сякаш съм задължен да я пиша... ДА, БЕ...

Anyway, сега се замислям чак, (след като прочетох едно нещо) че графата "приятели", сякаш ми е доста празна. Еми, да! Нямам си.

Абе имам си, ама кво да ги правя... Имам си едно рижо детенце, от което не мога да отделя очи/уши/мисли...

И не, нямам си приятели. Щото примерно, като те потърси някой, вземаш, че осъзнаваш, че брееей... то има хора, които са се сетили за мен! Ама, кво става ? Ми нищо, човече, нищооо... никой не ме е потърсил до сегашния момент... Фак за всички, които си мислят, че Мартин винаги ще е човека, който ще търчи по нечий задник. Е, тц. Грешка. Който ме смята за приятел, ще ме потърси. Макар, че не считам че има такива.

То и "приятел" си е субективно. Щото някои под приятел разбират такъв, който да търсят, когато са в нужда... а иначе си знаят, че той е там нейде и когато пак случайно им потрябва, ще го потърсят. Аджеба, приятели мои, кво правим в останалото време? Е, със сигурност не си мислим, че Мартин следващия път ще е насреща. Точка. Дотук.

Егоизма върти света и това важи и тук с пълна сила. Защо няма повече хора, като Симеон ?(Не не го познавате, никой от вас, освен Вера)

Ама и той един ден няма да е такъв, вече. Защото използвачеството не знае що е граница. И жалко. Щото хора, като него са нужни. И хора, като него, заслужават хора, като него. А не тая гнус, която ме обгръща отвсякъде и протяга гладни, мръсни ръце... и граби ли, граби, с пълни шепи... И пак ще протегне отновно празни, но гладни ръце. И така, до безкрай. Или поне, докато го позволява човек. Аз приключвам. Който грабил - грабил. Да се чувства късметлия. Който мисли да граби - е, да си потърси друг.

Au'revoir, егоисти !

Shameless me.

И днес мина леееко мързелашки, денят... Чак яд ме хваща. Да, добре си прекарвам, особено когато има с кой да си говоря, за каквото и да е. Наближават важни дати, а аз нищо не правя. Shame on me...

Боуман, хубаво че спомена режисьори и художници, защото въобще пък не ми беше хрумвало, че може да попита в последствие, за такова нещо. Едно списъче с такива, ще е от полза. Ох, сега погледнах... Утре съм на зъболекар. 3 дни по-късно, интервюто с Боуман и последният ден за внасяне на такса за общежитие. което е критично естествено. И юни месец наближава, а аз отново нищо не правя. Shame on me, once again.

Anyway, ето едно приятно парче, което си припомних днес -

C:-то

Още един ден мина, този път, доста по-спокоен. Може би, защото беше събота, знам ли...

Мускулната треска е лошо нещо. Особено за тези, непипвали физически труд.

И каква е поуката от днешния ден ? Ми няма такава. Поредните пропиляни, почти 24 часа... и почти пропиляни... Да научиш някого на нещо, доставя голямо удовлетворение.

Щото C-то ни се пълни... и може би ни трябва рестарт. Бидейки ние, компютри или хора... Моят рестарт настъпи и всичко е на чисто... И съм щастлив от това... И сега имам толкова много за пълнене в това пусто C:. Как да не е щастлив човек, при такива обстоятелства ?

А за теб Ник, ето едно нещо, което би представлявало интерес за теб -

• Линк

Знам, че си любител на точно такова изкуство.

И така... леглото и фъзитата зоват. Нека не ги карам да чакат повече.

За мързела и подрастващите.

Мрачно време, шибан дъжд!

И едно спящо обещаващо копеле.

И отмаляли ръце от носене.

И после що не щеш, брат, да ходим заедно за банички ?

Щото си несериозник, брат. Е, за тва.

Ходи си гледай Досиетата X и си мръхти в забрава.

Щото ми писна да разчитат на мен, а аз да не мога да разчитам на никого. Най-малкото не звучи правилно.

. . .

А, за теб, дете -

Внимавай! Не наранявай хората, които не го заслужават. Личното удоволствие не е оправдание. Знаеш.

Имах желанието да се видим утре, но явно съдбата или там, както му викат, е решила да си седим вкъщи в това мрачно време. Явно пролетта не е дошла наистина, за да позволи да разцъфнеш с усмивка в твоята така жадувана прегръдка.

Поправи стореното, спрямо тези хора. Те са готови да ти вярват безпрекословно... Всеки е готов, за отрочето си. Възползвай се от този прекрасен природен факт.

И така дете, знам че в момента си в някой от приказните си сънища, съдържащи зелени желирани слънчица и два много различни захарни памука, които никак не се разбират един друг, но пък са щастливи... даже прещастливи. И любовта им, също е захарна. А какво по-хубаво ?

Сънувай дете. И избягай поне замалко от реалността. От тази която те щипе грубо по най-нежното място. И ти се смее гнусно. Избягай...

И когато се събудиш, усмихни се. Защото все пак захарни памуци съществуват, както и желирани слънца, които не са точно в небето, ама ги има !

Усмихни се, дете !

Еми, заглавие... второ при това! :)

Втори постинг тук...

Странно е, човек да пише, едва ли не споделен със света, дневник...

Успях да накарам човека да ми плати проекта, утре дано да си взема наистина парите...

Малко или много ми пада камък от плещите, защото се оттървах от поредната грижа... А мразя да имам постоянно нещо за вършене и да стои недовършено и да ме притеснява.

Така че, още едно нещо е приключено!

Хем, че има още 5 неща, чийто reminder-и висят на стената пред мен.

Ще им дойде времето и на тях.

I'm kinda happy with the progress, until now... ;)

И съм още по-щастлив че някой е щастлив заради мен !

Ииии... да, този ще го прочете секунди след като този постинг стане реалност... И ще се усмихне !

А пък аз се усмихвам още при мисълта за това!

Обичам те, Вера !

Ти върна живеца и усмивката в мен !

Благодаря ти !

"...she is small with wild hair that makes me think of a forest fire..."

Кръц на лентата...

И... да...

Реших и аз случайно да си отворя блог...

Пробно и експериментално... Пък ако потръгне, добре... ако ли не, голяма работа...

Всяко нещо в живота трябва да се опита... ;)

Толкова засега... И без това няма кой да го прочете.