"Страх ме е. Умирам от страх.
Страх ме е да не загубя нещо.
Нужно ли е да отнема толкова много
и от двамата. Аз предпочитам да отнема само от мен.
Аз предпочитам аз да се мъча. Поне докато сме далече един от друг."
. . .
Не се страхувай, малка моя.
Винаги аз съм губил и ако някога, някой ще губи, то това отново ще съм аз. С теб съм!
Забрави глупавите ни импулсивни спорове. Те не значат нищо за мен.
Защото ти го каза - винаги има "утре пак ще се чуем"... И не, няма да дойде моментът, в който ще ми писне и всичко ще свърши. Този момент ще дойде, единствено ако на теб ти писне...
И да, тогава повярвай ми, аз пак няма да искам това да свърши.
Обичам ли, обичам докрай. Fiez-vous en moi...
