Дойде му времето на поредният постинг.
Как се чувстваме? Ми, а де... отърсен, може би е думата...
Отърсен от глупости, от невъзможна любов и прочие, щуротии...
Уговорката си остава, естествено... пък ще видим кой, колко е сериозен...
А сега е 3:52 сутринта на "Свети Валентин", а аз седя и си пия студената бира и някакси ми е направо предрусано с "Презкурин"... И ми е яко. Малко самотно, но яко.
Научих още нещичко от целия лъжовен пъзел, с който трябваше да се справям в последно врмее. И още по жалко ми стана. За някого, някога.
Трябва ли да лъжем света и едва ли не себе си, за да унищожим своята скучна същност?
Да се покажем като интересни и различни? Не губим ли себе си така? Това, което сме, в действителност... Може би, може би не. Знам ли... Аз лично клоня към "може би".
Колко човека трябва да огорчим, колко мечти трябва да убием, за да задоволим нуждите си? За да се почувстваме истински живи? Дали го правим нарочно? Дали неволно?
Дали въобще има смисъл, като така и така ще станем храна на червеите? Това е малко екзистенциално вече, но все пак важи...
Можем ли да постигнем вътрешния си мир, без да вредим на останалите? Можем ли да сме добри? Добри, наистина добри... да струим от добрина... Да сме съпричастни и помагащи, без да искаме в замяна? Можем ли? Човешка черта ли е?
Не мисля.
И все пак, се опитваме. Някои от нас. Защото няма по-голяма радост, по-голямо удовлетворение, когато видиш, че си направил някого щастлив. Това прави теб, щастлив.
Поне мен, де. Не знам за вас.
И да, бирата е почти празна, а аз съм може би по средата на писанието си, може би към края. Зависи накъде ме отведат буквите. Приятно е. Не бях писал отдавна.
Няма значение, има още четири шишета в хладилника.
Забелязвам за пореден път, но чак днес ми направи впечатление...
Птичките тук пеят и през нощта. В милата ми родина, нощем е тихо. мъртвешки тихо... а тук не спират да пеят. Чуруликат и никога не прегракват. Не ги мързи. Нямат българските черти, може би, знам ли... :)
Вън е хладно... безлюдно и тихо, като изключим гореспоменатите певци... Не е студено, не е и топло. Перфектно за разходка с някого. Ина с теб винаги, хем че дори не те познавам. Дона, с теб също, не че те познавам много повече. Васи... може би и с теб. Но с теб ще ми се иска да се прибера час по-скоро на топло. Жени... с теб същото.
Нино, с теб бих се разходил също. Знам че по средата на разходката сигурно вече ще се псуваме, ама точно това му е чара. Тиф, с теб винаги, само не ми духвай в лицето като последния път, защото не ми се припада пак. Кофти беше. Мерси за сандвича, все пак, беше супер мила. Ама ти си друга порода. Дани... с теб може би също, но някакси нямам какво да си кажа с теб. Невен... с теб ще е кошмар... ще се избием някъде по средата на разходката. Просто щото си такава. Ама ме кефиш. Кали... с теб не знам. Ще се разходим и ще си мълчим през цялото време. Просто щото сякаш сме си казали всичко вече. Анна... с теб... хех... с теб ще разтегнем някоя дълга тема, сигурен съм. Ще е интересно със сигурност. Габриело... с теб не, щото ще се скараме за глупости. Или просто пак ще се правиш на тъпа метла, както обичаш... Файда няма. Хейзъл, с теб ми е просто безмислено да ходя където и да е. Много си смотана. Общо взето във всеки аспект. Лина, ти също. Диди... с теб ще приключим чукайки се на първото скришно място. Даже като те знам, може и да не е скришно даже. Зарежи, не ми е до това. Мария... мишок такъв... С теб винаги, колкото трябва. Щото си пич. Може да си шибан гаден егоист, ама си пич. И ще заровим кутия някой ден. Ти си знаеш. И си трай, никой не трябва да разбира...
Вера... с теб не знам дали искам да сме на една улица по едно и също време. Иска ми се, но не и с това в което си се превърнала. Жалко подобие на това което беше. Останалите, неспоменати, не се сърдете, просто не значите нещо особено за мен. Нито позитивно, нито негативно. Щото можеше да ви спомена и с нещо лошо.
И да, искам разходка. Хладна нощна разходка, в чийто край ти става малко студено и искаш да се прибереш.
Ето че бирата ми свърши, а аз няма да изляза на разходка, защото сам, не е разходка. Сам, е просто лутане по улиците. И вместо разходка, просто ще си легна. И не, леглото ми няма да е топло. Щото едно тяло, легло не топли. Не и по оня начин.
Лека нощ, всезнайковци, приятен празник!
