Спомняш ли си. Разбира се, че да, разбира се, че не.
Всеки, пътя си оттук ще продължи.
Никой, никога на друг не принадлежи.
Всеки има своя истина, твоята не е единствена.
Струваше ли си наистина... да бъда част от това?
...
А, ти Бастон, shush. Не унивай. Света е хубав, цветен и безбрежен. А и много малък... (но това не си го чул от мен). Всеки както го вижда. Гледай го от готината страна. Щото всяко нещо си има готината страна, иначе не би трябвало да съществува нали? Та дори и червените тениски на бели точки. Дори и да нямам и грам идея за какво иде реч, пак знам, че е имало и готината си страна. Както и да е, don't mind my bullshit.
Изкуството съществува винаги. Нищо не го спира. Спира го това дали го поставяш на второ място или не. А, не трябва да има места. Има баланс за всичко. Има симбиоза, равновесие, компромис, златна среда... както искаш го наречи. Има. Believe it or not. :) И по дяволите, снимай, щото струиш от талант! И тук няма да ми повярваш, ама...хм... ех. Тъкмо да кажа, че не ми пука, ама....не е така. Тихо, никакви такива.
Хващай машинката и щракай....и не спирай! Щото умееш. И себе си и света около себе си. Радвам ти се, ужасно много... И аз не знам защо, точно. Впрочем, знаеш ли.... мисля, че знам. Причината е същата поради която реших да ти споделя тайната си. То не е и тайна, ама тайна го прави това, че почти никой не го знае. Същата причина. Просто вътрешно усетих че не си поредната празна обвивка, човеко! Радвам ти се. Продължавай, развивай се. И не ме слушай. Аз съм точно никой. Далеч не съм някой, който да те направлява. Далеч по-добър си от мен. Аз съм пълен с чернилка, гнусна чернилка... голяма част от която си е по моя вина. Останалата... майната му. Виновните сами си се наказват с времето.
Радвам ти се.
...
0 comments:
Публикуване на коментар