goal

One of my goals in life -



yes. those pretty pictures on his body.

let the whole world look in...

meaow....

bored once again.

boredom, boredom, boredom!
how come it could seem so pointless to live your days, like that..?!

Somehow, I don't feel like wanting to do anything. I don't even want to sleep...
Nothing. Sitting on my chair, staring in the blurry nothingness. And even that feels bad. I hate such moments. What could I do? Talk to myself? About what? About how I don't have anyone to talk with? Its a fucking circle.
I can't do anything, being alone. Not for me, not for anyone. I just sit in the middle of my room and I stare in the air... and waste time. Time? Do I need it ? What for? For more staring? Another circle. Fuck. Veronica, this is your damn fault. But fuck it, it is far gone in the past.
Leave me.
It's not about Veronica.
It is about myself, being too sympathetic. Too loving. Too caring. Because, nobody gives a damn, when you show them yourself. They take it as it's always been there. Why being good and nice, and understanding, when you can be bad, ignorant bastard. It's in girls' nature to like such guys more.
I come to this conclusion, every fucking day. And I still cannot change.
И на никва хижа няма да отидем, така като гледам.
Гаранция!

"...Never give up your Dream..."

I shed a tear. Why aren't there more people like him?

Thank you Eli. You've been the best housemate I've ever had.
Just the best. I love you, man!

afternoon sun.

Вчера беше първата що-годе свестна фотосесия.

Доволен съм как се получи... а и моделът е завидно добър :)

Скоро, линк към галерия, някъде. Засега, само тази -

Cheer up, you bastard!

...or not.

move on. <3

Places, part.1

Ето тази гледка, ти обещавам да я видим!



И гледай да си купиш апарат дотогава, за да щракнем по-хубава снимка!

Намерих дори номера на Бай Гошо и е въпрос на просто едно позвъняване за да се уредят нещата. Само, като си помисля за това място и двамата, заедно... и усещам, че се усмихвам, неволно! :) Прави ме щастлив.

И да, лятото се видях с една от студентките в НАТФИЗ, случайно в София, в Борисовата... едвам я познах. Кученцето, което беше довела със себе си на тази хижа, беше станало огромен пес. И тя такава усмихната и малко изненадана - "Ъ, познаваме ли се...?" И в момента, в който споменах Златица и тя направо грейна...

Та, хубави спомени.
Доставя огромно удовлетворение да помогнеш на някого.

Ето и целият албум, защото ми се иска да видиш -

http://wihar.multiply.com/photos/album/1/1

Гушкам те!

Люди Инвалиды

Хайде без мартеници, а?

Национален празник!
Awesome. Like someone cares, here :)
Относно червено-белите гривнички...
е... може и да получа една, стига Ивайло да не си изциганчоса... (баси яката дума)
И без това нося само пръстени(изключая синята връзка, която е на колко... 3 години вече?... и малкото ключе на нея) може да ми дойде добре, малко разнообразие в накитите.
Искам таратор! Хем го намеквам, хем го твърдя! (баси якото) Днешният ден е най-подходящият за отдаване на носталгията. Не че съм големият родолюбец. Влечат ме по-скоро материални неща, както и няколко личности. Нищо повече.

Ето нещо типично полу-псевдо, полу-непсевдо патриотично парче, много подходящо за случая -






Пътува ми се. Със слушалките в ушите, със раницата на гръб, късите панталони и гуменките... и тениската с надпис "Normal ist das nicht!"... Обичам я! :D Много дескриптивно подхождам, май... anyway, хванахте ми идеята. И трябва да е жега! Лято! Невентилирани автобуси, прахоляк, горещи обеди и топлодъждовни следобеди. Мирис на горещ асфалт току-що охладен от дъжда... бутилка стоплила се разгазирана бира в раницата... кутия синьо виктори... и просто посока. На някъде. Където и да е. Просто не се чувствам добре в кожата си, стоейки на едно място за толкова дълго време... Колко мина вече... ? почти 6 месеца, с кратка екскурзия до БГ, която отделих на нещо което обичам. Не беше момента, сезона и мястото за да се почувствам така, както го описвам.... И всичките гари.... свидетели на толкова бързащи души... бързащи всеки по своя път. Гарите... яки местенца... прашният, железен, напечен от жегата влак... Осъзнавам че обожавам да пътувам. Но сам, е малко тягостно. Особено ако те чакат 6-7 часа нощем във влака. Има ли слънце, бира и сродна душа, всичко е наред!

Ето едно приятно парче, във тоя контекст -

Човек.

Потресен съм. Този човек... да, просяк нали?
Просяк е. Но ако разберете за какво проси, очите ще ви се напълнят.

Това е човекът дарил 35 700 лв. (трийсет и пет хиляди и седемстотин!)за Храма Александър Невски. И стотинка не прибира за себе си.
Ще го видите понякога пред катедралата... не го подминавайте, моля ви.
Не защото съм религиозен. Не защото вярвам в църквата, господ и т.н. За мен това са глупости. Но вярвам че има добри хора. Поспрете се. Оставете му няколко монети. Или поне му кажете две добри думи. Мисля си, че ако някой ги заслужава въобще, то това е той. Дядо Добри.

Благодаря ви.

Ето видео за него: