Farewell.

 A good-bye is never painful unless you're never going to say hello again.
But I guess, that's how life goes, and some doors are better off closed forever. 
It saddens me immensely, but somehow it is a celebration of what was there, and how vividly beautiful it used to be.
Farewell my friend.

dust-off номер незнам-кой-си.

I'm a hopeless, baddie-bad person, apparently. Well that's a first, isn't it?
NOPE.

Всеки път когато идвам тук, се питам и разпитвам, защо съм тук.
Защо драскотя, защо връщам тази страница/блог/извращение обратно в света на полу-живите части на интернетите...

Вътрешни липси, на външни фактори.
Мейби.

Ден незнам-кой-си, от върволицата дни, седмици, месеци, та вече и години, в които съм все още затрит и целолипсващ. Или липсоцелен?
Или просто липсващ?
Unachieving, отебал, зарязал, предал се, гръмнал, изгорял, прегрял, изсмукан, изветрял, избелял, посивял, загрубял, забравен?
Мейби.

Pull your gun, make it swift and take me to the next level.
I'd love to start over, mate.
Прашно е.

Какво се случва? Време е за емисия.
Лято е. Началото на лятото. Живея в така любимата ми прашна столица. Боря се с прахът й. И с нея. Борбата е в това да намеря принадлежност и смисъл. Да изровя страст, да намеря котвата, която да ме задържи при следващия отлив. 

But if you wanna find hell with me

I'm gonna show you what it's like...

Дебелея, погрознявам. Възмъжавам, с една дума! 

Пинг-понг, тик-ток, ден-нощ, сън-интернет, самота-празнота. 

Какво противоречие!

Защо пиша? 

Не знам. 

Искам ли?

Не знам. 

Не искам ли? 

Пак не знам. Бе.

Обичам ли? 

Обичам. 

Е, файда.

Креативна енергия? Няколко нули, след десетичната запетая.

Ефект? И той там.
How do I feel about this?
I don't. Ha. 

Tell your children not to walk my way...