И едно спящо обещаващо копеле.
И отмаляли ръце от носене.
И после що не щеш, брат, да ходим заедно за банички ?
Щото си несериозник, брат. Е, за тва.
Ходи си гледай Досиетата X и си мръхти в забрава.
Щото ми писна да разчитат на мен, а аз да не мога да разчитам на никого. Най-малкото не звучи правилно.
. . .
А, за теб, дете -
Внимавай! Не наранявай хората, които не го заслужават. Личното удоволствие не е оправдание. Знаеш.
Имах желанието да се видим утре, но явно съдбата или там, както му викат, е решила да си седим вкъщи в това мрачно време. Явно пролетта не е дошла наистина, за да позволи да разцъфнеш с усмивка в твоята така жадувана прегръдка.
Поправи стореното, спрямо тези хора. Те са готови да ти вярват безпрекословно... Всеки е готов, за отрочето си. Възползвай се от този прекрасен природен факт.
И така дете, знам че в момента си в някой от приказните си сънища, съдържащи зелени желирани слънчица и два много различни захарни памука, които никак не се разбират един друг, но пък са щастливи... даже прещастливи. И любовта им, също е захарна. А какво по-хубаво ?
Сънувай дете. И избягай поне замалко от реалността. От тази която те щипе грубо по най-нежното място. И ти се смее гнусно. Избягай...
И когато се събудиш, усмихни се. Защото все пак захарни памуци съществуват, както и желирани слънца, които не са точно в небето, ама ги има !
Усмихни се, дете !
0 comments:
Публикуване на коментар