Шибани хормони

Мъже. Всички ние се влияем от тези химически съединения. И вършим необмислени глупости. Караме се с хората. Караме ги да страдат. Показваме ненужна агресия. Вършим необратими неща.

Мъже. Животни. Отврат.

И аз съм един от тях.

Шибано животно, водено от хормоните и инстинктите си. Животно.

Мразя се.

Какво мога да направя ? Нищо. Почти нищо. Каквото съм надробил, сега ще си го понасям. Нека ми е за урок.

И все пак, каквото мога, ще помогна, ще направя. Защото може да съм шибано животно, но не означава, че не ми пука за хората, които обичам. Защото не съм такъв, да прецакам нещата и да не погледна назад. Не е човешко. Колкото и да съм животно, имам и частичката човещина. Смея да го твърдя.

Колкото и да ме мразиш, там съм. И не ти мисля лошото.

Ще убия и животното в себе си, само и само да се чувстваш добре.

Защото си ти.