Синьо!

Небето е синьо! Едно облаче няма, дори!

Слънчице се показа. Усмивките са нормално нещо в случая! :)

Лош късмет че ще трябва да изкарам днешния и утрешния ден затворен.

Голяма работа. Слънцето ще почака.

Кафе, джаз и работа.

Нямам търпение да видя Мартин, Нийл, Марк също... Пусти даскали, долипсвали са ми.

Надим, да го духаш, не ме кефиш.

Майкъл също.

Къде си Тифани, моме? Обещала си че ще гледаме Evangelion заедно !

Само да мине дедлайна.

Абе не ща Evangelion. По-добре просто да пием по бира заедно.

Пусто село. Трима музиканти, само по тиранти :D

И слънце, слънце... Сякаш зимата свърши тук.

Вчера излизах само по тениска и беше поносимо, да не повярва човек.

Ливио, къде си брооо...

Жан, прибирай се по-скоро.

Абе, всички, липсвате ми!

Трябва да спретнем парти, след дедлайна. Просто няма начин :D

Евентуално в Телфорд, писна ми от тия грозни къщи тук.

И веднъж трябва да викнем Ливио. Ебати. Веднъж не спретнахме събиране включая него.

Хип-хоп парти си трябва. Хайде бе Словения, идвай си, липсваш ми !

Пфу, защо вися в тоя блог... Изливам си обърканите мисли... feels good, anyway.

Дава успокоение че говориш с някой...

Може да почна да си мяукам тук даже, кво ми пука.

Чудя се, да си резна ли косата късо ?

Жал ми е, бе. Тъкмо започна да се оправя.

Ще го измислим. За пореден път го отлагаш, шибан weakling.

we are the world, we are the children.... откъде се взе тва парче...

не съм го чувал от години. awesome.

Междудругото, снощи гледах Ultramarines. Очаквах повече от филм правен относно Warhammer вселената. Куца анимация, нелоши модели, много клипинг на геометрия. Липса на тежест в анимацията. И все пак, просто шибан екшън. Кво друго може да се очаква.

Общо взето изглежда зле за филм от 2010, ама...

Както и да е, толкоз с ревюто на филм правен по игра. Мина и замина. Сякаш ще се запомни с нещо.

Lady Sovereign - Love me or Hate me

Нормално ли е да си танцувам сам в стаята ? Дреме ми.

Уф, време е за чейндж на гардероба. Изпокъсаха се повечето ми дрехи. И стига с това черно.

Аз пак ще си купя и черно де, макар че този път ще гледам да комбинирам разни цветове.

Баси откога не съм ходил да си пазарувам дрехи. И ужас, на адидасите им приключи lifespan-a. Връзките отидоха на кино... 5 години, мисля им стигат :D

Ама парииии.... пари трябват, драги ми блогчо.

Живот и здраве, да закрепя нещата с работата, пък нататък всичко ще се нареди.

Сега по английски - Cheers! Почивката свърши, обратно на работа.

Мяу.

Хикс.

Време. Времето лекувало каза Иван.

Лекува, знам.

Ама не съм болен.

Несъвършен съм.

Времето учи.

Някой ден, по-добър.

Дотогава, обратно в мишата си дупка, далеч от хорските очи.

Щото не ми е притрябвало някой да ме гледа.

Малко хора имам ценни, тях ги има когато са нужни.

Първо истинско хиксче в календара.

Винаги е било готино да си зачеркваш дни в календар. С дебели, тлъсти хиксове. Awesome!

Стига засега.

Мрак.

Притесненията ми. Имаш ги.

Постигна го.

Постигна отново кошмарите ми, треперенето и сълзите.

Заслужавам ги.

Защото позволих на животното в мен да вземе превес.

Защото съм малък и недорасъл.

Защото се страхувах от липсата ти в идните месеци.

Защото исках всяка малка частичка от теб.

Ужасен егоист. Боклук. Ненаситник. Убиец на мечти. Прекалено реалистичен, прекалено логичен. Прекалено далеч от малкият ти приказен свят. Досаден. Неорганизиран. Недорасъл. Разхвърлян. Просто един чифт очи, които харесваш.

Знам...

Знам.

Може би един ден ще е по-различно.

Сега моля те, направи каквото трябва.

Не заради мен.

Заради себе си.

Шибани хормони

Мъже. Всички ние се влияем от тези химически съединения. И вършим необмислени глупости. Караме се с хората. Караме ги да страдат. Показваме ненужна агресия. Вършим необратими неща.

Мъже. Животни. Отврат.

И аз съм един от тях.

Шибано животно, водено от хормоните и инстинктите си. Животно.

Мразя се.

Какво мога да направя ? Нищо. Почти нищо. Каквото съм надробил, сега ще си го понасям. Нека ми е за урок.

И все пак, каквото мога, ще помогна, ще направя. Защото може да съм шибано животно, но не означава, че не ми пука за хората, които обичам. Защото не съм такъв, да прецакам нещата и да не погледна назад. Не е човешко. Колкото и да съм животно, имам и частичката човещина. Смея да го твърдя.

Колкото и да ме мразиш, там съм. И не ти мисля лошото.

Ще убия и животното в себе си, само и само да се чувстваш добре.

Защото си ти.

Ден 1-ви!

То било топло в тая държава. И поради това, има много дъжд, вместо много сняг.

Ама нищо. И без това нямам къде толкоз да ходя. Тропа си по прозореца... Е, нека си тропа. Дреме ми за тоя дъжд, сякаш съм го канил.

Защо ден първи? Ми защото е ден първи. Ден, в който ще свърша неща за себе си. Ден първи, със усмивка, надежда, устрем и стимул.

И не само позитивни неща, де... Ден на съжаление, малко болка и малко сълзи.

Съжаление, че бях ужасен и непоносим. Точно тогава когато трябваше да съм съвсем друго.

Че казах неща, в яда си. Че бях едно дете, неспособно да обърне другата буза. А отсреща някой заслужаваше точно това. Някой който отдавна не е това дете, което бях аз. И не, че толкова го заслужаваше, колкото просто моето безмислено държание беше ненужно.

Не мога да си го простя.

Сълзите, лошите думи, мокрите кецове, тъжните лица.

Съжалявам.

Защо болка? Боли, защото оставих почти същото, което намерих, там. А не трябваше.

Защо сълзи? Защото се пораждат от спомени. Добри или лоши. И защото без тях света не е същият.

"And I'd give up forever to touch you
Cause I know that you feel me somehow
You're the closest to heaven that I'll ever be
And I don't want to go home right now"

Да, спомени. И се усмихвам. Защото това беше един такъв момент за мен... не мога да го обясня... в който всичко наоколо изчезна. Имаше музика... и едно лице пред мен, в чийто насълзени очи видях нещо, което ще запомня завинаги. Което ще ме крепи от сега нататък. Което ще ме стопли когато ми е студено. Което ще ми дава силата когато я нямам. Което ще ми забие плесница и ще ми изкрещи в лицето - по дяволите, ти си мъж, стегни се!

Благодаря ти.

А дъжда... той все така си тропа по прозореца...

Май ще отида да го видя.

wuv ?

truth.

"Страх ме е. Умирам от страх.

Страх ме е да не загубя нещо.

Нужно ли е да отнема толкова много

и от двамата. Аз предпочитам да отнема само от мен.

Аз предпочитам аз да се мъча. Поне докато сме далече един от друг."

. . .

Не се страхувай, малка моя.

Винаги аз съм губил и ако някога, някой ще губи, то това отново ще съм аз. С теб съм!

Забрави глупавите ни импулсивни спорове. Те не значат нищо за мен.

Защото ти го каза - винаги има "утре пак ще се чуем"... И не, няма да дойде моментът, в който ще ми писне и всичко ще свърши. Този момент ще дойде, единствено ако на теб ти писне...

И да, тогава повярвай ми, аз пак няма да искам това да свърши.

Обичам ли, обичам докрай. Fiez-vous en moi...