Там където релсите се пресичат.

Иска ми се да мога,

Да се докосна до Бог, А Сега стоя и се смея На най-великата си идея Толкова много срам Не поглеждай насам Имам нова идея, Но ти си толкова далече от нея Искам нов закон и Теб в нов сезон Внимание, опасно е! Ще бъда откровен с теб Мисли, взривоопасно е, Ако минеш границата с мен Внимание, внимание, привличаш ме, А може би, може би е повече Повече не мога, Ще се помоля на Бог, А След това ще се смея На най-великата си идея Толкова много страст, Искаш ли компас? Имам нова идея, Надявам се и ти да си в нея Искам нов закон И теб в нов сезон! Внимание, опасно е! Ще бъда откровен с теб. Мисли, взривоопасно е, Ако минеш границата с мен Внимание, внимание, привличаш ме, А може би, може би е повече! х2 Внимание, опасно е! Мисли, взривоопасно е!

* * *

No point in dusting. It's always dusty here.

Минава 6 сутринта.
След цяла нощ, безсъние...
Влачи се. Хем бързо, хем бавно.
Странно се чувствам. Затова съм и тук, май.
Днес беше странен, страаанен ден...
Дори не знам как да го изразя.
Чух неща. Или по-скоро прочетох, макар, че се брои за чуване в тая точка от времето и пространството...
Нечии мечти.
Не, не. Не просто нечии. Нейни!
И не просто мечти...
Неща, за които е мечтала да осъществи с мен.
Преди 7 години. Които е копняла да се случат. Да гради, да твори, да вдигне крушите и гълъбите им и да изчезне. Всичко това с мен. С мен!

Разрез. Дълбок и безмилостен. Някъде зад слънчевия сплит...
Спазъм. Болка. Обезпокоени слъзни канали.
Жлъч. Рязко.
Да. Ей така. От няколкото буквички, които в тази част от времето и пространството наричаме изказ.

Защо? Ха. Май не съм споделял. Май и няма да го направя. (не за буквичките)

Искам...  Ако можех... Едно нещице. Да можех да излекувам света от премълчаването. От недомлъвките. От всичките тия случки, в които, някой, на някого, нещо не е казал, или е спестил или е сметнал, че трябва да бъде разбран без думи...  Да излекувам всички тия, които смятат, че очите говорят с думи. Не. Очите говорят само с емоции и чувства. И това им е магията. Имаме усти, които вместо да тъпчем с ядене, алкохол, 4285 вида дим, полови органи и прочие други сходни неща, би било прекрасно, ако използвахме по предназначение. Да си говорим. Да се разбираме, да споделяме. И всеки път да е humble. Защото там е ключа. Различни сме. Много сме различни и никой, никого, никога, не разбира истински. Дори говорейки. Пък камо ли без. Всеки индивид от нашия вид има своята интерпретация. На всяка една уникална мисъл, на който и да е друг уникален индивид от нашия вид. Налудничаво е, да сметнем че можем да очакваме някой да ни разбира напълно или поне достатъчно, във взаимната ни тишина....  Та то дори с думи, едва се случва, понякога.

И там....  Умират много неща.

Защото си мълчим. А когато не си мълчим, си пишем. Тракаме с пръстчета и изпечатваме на екрана на отсрещния нещо. Сухо. Без вкус, без аромат, без есенция, без интонация, без чувство и без цветче от ябълка. Без дори почерк. Военна телеграма.
Ще кажете...  Ама писателите и поетите, как могат?
Могат, защото това им предоставя медията с която работят. Още от време някогашно, когато хартията е била единствената комуникация, освен вербалната. Единствения начин да докоснеш...
И пак...  Опира до личната интерпретация на уникалния индивид от нашия вид.
Даже се възползва от това въображение и интерпретация.
Но е one-way. Не е комуникация, в типичен междуличностен вид.
Та дори и тогава...  Замислете се, драги ми читателю...  Дали този поет/писател, нямаше да ви порази десеторно повече, ако можеше да ви разкаже лично на четири очи, своето произведение, със своята емоция и глас и умисъл и интонация и прочие неща...  Дали тогава нямаше да е съвсем друго и вероятно много по-точно предаване на вложеното в текста?
Hell, та дори това, което в момента четете, със сигурност ви звучи много по-различно отколкото би ви звучало, ако бях пред вас и ви говорех.
Стерилно е.
А няма нужда да е.

Говорете си, споделяйте си. Излезте, тъпчете си устата с бира, цигари и манджа, но междувременно я ползвайте и за да говорите. Защото ви е в кода. Записано. Да сте вербални, а не писмени или мълчащи.
Уникални индивиди.
От нашия вид.

А аз... Ще чакам.
Нея.
С шишенце мастило и червена роза.
За да си поговорим.
Както не успяхме.

Farewell.

 A good-bye is never painful unless you're never going to say hello again.
But I guess, that's how life goes, and some doors are better off closed forever. 
It saddens me immensely, but somehow it is a celebration of what was there, and how vividly beautiful it used to be.
Farewell my friend.

dust-off номер незнам-кой-си.

I'm a hopeless, baddie-bad person, apparently. Well that's a first, isn't it?
NOPE.

Всеки път когато идвам тук, се питам и разпитвам, защо съм тук.
Защо драскотя, защо връщам тази страница/блог/извращение обратно в света на полу-живите части на интернетите...

Вътрешни липси, на външни фактори.
Мейби.

Ден незнам-кой-си, от върволицата дни, седмици, месеци, та вече и години, в които съм все още затрит и целолипсващ. Или липсоцелен?
Или просто липсващ?
Unachieving, отебал, зарязал, предал се, гръмнал, изгорял, прегрял, изсмукан, изветрял, избелял, посивял, загрубял, забравен?
Мейби.

Pull your gun, make it swift and take me to the next level.
I'd love to start over, mate.
Прашно е.

Какво се случва? Време е за емисия.
Лято е. Началото на лятото. Живея в така любимата ми прашна столица. Боря се с прахът й. И с нея. Борбата е в това да намеря принадлежност и смисъл. Да изровя страст, да намеря котвата, която да ме задържи при следващия отлив. 

But if you wanna find hell with me

I'm gonna show you what it's like...

Дебелея, погрознявам. Възмъжавам, с една дума! 

Пинг-понг, тик-ток, ден-нощ, сън-интернет, самота-празнота. 

Какво противоречие!

Защо пиша? 

Не знам. 

Искам ли?

Не знам. 

Не искам ли? 

Пак не знам. Бе.

Обичам ли? 

Обичам. 

Е, файда.

Креативна енергия? Няколко нули, след десетичната запетая.

Ефект? И той там.
How do I feel about this?
I don't. Ha. 

Tell your children not to walk my way...

Anybody?

those moments when a song says it all.

void.

tick-tock, tick-tock, run boy run, there's no time for fun!
run to your future, run for your life, as fast as you can or you will die.

just another...

Fuckiddy-fuck!
Здрасти!

Габриело, толкова ме разочарова, че не заслужаваш дори да пиша за случката.
Ти си парцал.

Нали, да си кажа :)

Странен период.
Точно от тия в които хората се веселят на макс, а ти си в очакване на нещо важно и ти се налага да седиш като пън и да нищоправиш.
Шит история.
Look forward, good times are always about to come.

И се опитай да си повярваш. :)