Вина. Вино.

Крещя.
Вътрешно.
Вилнея, чупя.
Всичко е счупено отдавна, но продължавам.
Крещя.
Изход няма.

"На легло ли болен легнах, бяла стая без звезди
по земята портокали, нямам братя,ни сестри.
Страхове с игли набождам и солта с лъжица ям,
тялото ми е без кожа, теб те няма аз съм ням."


Вина.
За нещото, което досега съм бил най-чист пред самия себе си.

Вина.
За чужди счупени мечти.
Вина.
За една отровна тишина.
Вина.
За мразът в едни очи.
Вина.
За самотните ни длани.
Вина.
За изсъхналите рози.
Вина.
За дни със самота постлани.
Вина.
Без ни една лъжа.
Вина.
За целувката в дъжда.
Вина.


"Тънки змии с пръст набождам и се давя в кладенци,
дяволите са набожни и въртят на пръст души.
Ослепях от много думи, оглушах от тъмнина,
мойто тяло ми е тясно, ще се сгъна в точица."



Не искам да говоря.
Искам да чувствам.
Само ти ми остана.