Его pt.3

Защо не можем да сме искрени?

ПИТАМ.

Питам пак.

И преди питах. И май още бая ще питам.


Каква утеха ни дава да излъжем?

Всичко излиза. Всичко.

И докато скапваме душицата на някого, в блажено неведение, пируваме над успеха си.

Неведение?

Не.

Знаем, но анестезираме себе си от това.

По-лесно е да си кажем, че сме успели да замажем всичко.

Нищо, че после всичко блясва, излиза наяве и се изсипва всичката жлъч.

Кои бяхме, какви станахме.

Какво си причинихме.

Не ме мразете, за това в което се превръщам.

Вие ме направихте такъв.

Счупихте ме.

За пореден път.

Влакове.
Време.
Глупости.

Егоизъм. Секс. И двете еднакво мръсни.

И някое сладкишче, помеждудругото, за да си подсладим аналгинената горчивина, която бълбука най-отдолу.

Ако още не са те предали, ще те предадат.

А ако са те предали и пак си им седнал на коленце, биваш глупак.

А покрай това, направи и мен на такъв.

Мерси.

Можеш повече.

Страх ме е.

Че най-накрая ще се счупя финално и безвъзвратно.

И няма да съм аз.

Някой друг.

От другите.

Онези.

Крещи ми се.

От безсилие.