Seriously strong!

Без думи. :)

Nice Tats.

Some nice tattoos I wanted to share.

127.

Силен филм, по истински случай.

Какво е нужно, да те накара да се откъснеш от самотата и егоизма си?
От гордостта и убедеността в себе си?

Нещо лошо.

Какво ти остава? Да се откъснеш, да тръснеш глава и да погледнеш проблема право в очите и в болезненото му решение?
И може би тогава нещата опират до волята. Воля за бъдеще, воля за живот, воля за нещо друго, различно от ситуацията в която сме, колкото и да сме се примирили с нея.

Винаги има спасение.
Всичко опира до теб.

До волята ти.

София.

Прекрасно видео, за София. Просто за София. Мръсната и все пак красива София.

Бях забравил точно тази красота.

Автор: Philip Bloom
Яд ме е, че пропуснах лекцията му в университета.

Време.

Цъннн!

Защо ли си мъча ума с тия глупости...
Реално не са глупости, но не му е сега времето.
За кой път си в тази своя депресия, драги ми аз ?
Що за жалко държание?!
Я, се вземи в ръце.
Да, много време е.
И все пак, ще мине, сякаш беше вчера. Ще видиш.
Времето ми е най-големият враг в последно време.
Бидейки понякога в излишък, понякога липсващо.
Просто, обстановката е малко трудна. Познати, приятели... Не е това което искам. Не са тези, които искам.
Чувствам всичко чуждо.
Станал съм ужасен.
Ще го променя. Защото не мога да се търпя такъв.
Жалка сянка на това, което бях. Или поне си мислех че съм.
Ще го променя.

И може това да е жалкото ми подобие на блог, но собствените ми думи тук, ми дават криле, за много неща.

Do it, motherfucker.

Зайчета и моркови.

Седя, цигарата прегаря самотна в пепелника...
Седя и се питам... Аз заек или морков съм ?

Почувствам ли се обичан, всичко се променя...
Предполагам защото не съм играл тази игра.

Същите думи.

Ама свърши вече. Свърши.
Останаха само изветрели надежди.

fin.