The Mindbox

четвъртък, януари 13, 2011

Only you.

Posted by Martin Stoynov at четвъртък, януари 13, 2011 0 comments

We suffer everyday, what is it for
These crimes of illusion, are fooling us all
And now I am weary and I feel like I do

It's only you, who can tell me apart
And it's only you, who can turn my wooden heart

The size of our fight, it's just a dream
We've crushed everything I can see, in this morning selfishly
How we've failed and I feel like I do

It's only you, who can tell me apart
And it's only you, who can turn my wooden heart

Now that we've chosen to take all we can
This shade of autumn, a stale bitter end
Years of frustration lay down side by side

And it's only you, who can tell me apart
And it's only you, who can turn my wooden heart

It's only you, who can tell me apart
And it's only you, who can turn my wooden heart

сряда, януари 12, 2011

Out of bounds.

Posted by Martin Stoynov at сряда, януари 12, 2011 0 comments

Спокойствие. Чак ми е неспокойно, че нещата са толкова спокойни.

Ще мине.

Изтървах събмишъна днес, утре ще се предава явно.

Нямаше начин, просто се оказа прекалено много работа.

Anyway, доволен съм от това, което свърших, изглежда добре. Според другите, дори е много яко.

Чак "много яко" не е. Или може би аз съм прекалено самокритичен ?

Седя и се чеша по глупавата кратуна и се чудя, как не съм заспал прав, някъде.

Притръпнах явно. Или са трите празни самотни кена Relentless до мен, виновни ? Болят ме кости и мускули. Време е за почивка.

Тиф, дано да си успяла да предадеш нещо, каквото и да е, притеснявам се за теб, момиче.

Всеки с проблемите си де, то историите ни са доста подобни. Стискам палци.

Юсъф, лека нощ, дюд. Просто ти трябва почивка. 80 часа без и минутка сън... Ще се убиеш, момче. Стягай се за утре, да предаваме, най-накрая.

Жан, Кирън... забавлявайте се на купона в 67-ма. Мен нещо не ме зариби.

Такова баш кръчмарско събиране на маса, нещо не ми се нрави. Или поне не точно днес.

Maybe it's just me.

А сега, може би малко спокойна музика. Може би саундтрака към Homeworld.

Каквото ми пасне най-добре. Просто да се отпусна.

Спокойствие. Всичко е наред. Без глупости в сънищата ми тази нощ, сигурен съм.

Слънце...

вторник, януари 11, 2011

Fragments.

Posted by Martin Stoynov at вторник, януари 11, 2011 0 comments

12h 45min left.

Drinking Relentless, clouding my mind with hundreds of thing, at the same time.

It feels familiar. Pre-submission nights are always like that.

And still, something is missing. Piece of the puzzle.

You know... when you've been a little kid, and when you were playing with puzzle...

When you weren't able to find the missing piece, you just take a different one, with the hope that it will fit. It doesn't. You realize that its not the right one, but you keep pushing it in. You slam it. You want it to fit. In the end, it may do, but it doesn't look like anything right. And you just take it out.

I hate puzzles.

понеделник, януари 10, 2011

Papa Bear, and the inevitable thing.

Posted by Martin Stoynov at понеделник, януари 10, 2011 0 comments

Дядото на Кирън е починал снощи.

Колко човека трябва да починат или да се разболеят смъртоносно в рамките на последните 2 месеца ?

КОЛКО ?!?

Неизбежно е.

Нямам починали преки роднини, освен дядо ми, който е починал преди да се родя.

И ги видях последния път. И осъзнах че тези хора остаряват, все повече. Изплъзват се. Изплъзват се от нас. Родени в различни години от нас, отишли си в различни години.

Какво става в разликата от годините ? Тъгуваме.

Тъгуваме докато дойде нашият ред, някой да тъгува за нас.

Изплъзваме се.

Горе главата, Кий. Имаш прекрасните си братовчеди и приятели. И нас. Мен, Жан, Юсъф.

Утре вечер всички ще отпуснем, всеки от тревогите си.